Пътят към Сиракуза

Разкази и новели

1998, Българска сбирка, Литературен форум, София

“Щуротии, гегове, травестии – мисли си отначало читателят, макар че става дума за много повече. В текста няма никакво философстване, само характерните за абсурда точни достоверни описания, от време на време някой псевдодокументален цитат от вестник или информационна емисия. Попов изоставя експериментирането, с напълно традиционни изразни средства той конструира въображаема история, която ясно показва колко безинтересна е станала прозата, предназначена да деконструира идеологията, и колко по-вълнуващо е реконструирането на миналото…”

Петър Кръстев, Погледът на персиеца

“Алек Попов умее да пише разкази. Доказва го и с последната си книга – „Пътят към Сиракуза“. През отминаващия век често са се чували гласове, обявяващи за отживелица обичайните писателски хватки, които определят важните за един разказ моменти като завръзка, задържане и финален обрат. Младите писатели (впрочем самият Алек Попов е на 33) продължават да твърдят, че сега, в годините на нескончаеми рекламни колажи, трябва да се бяга от изкуството на доброто старо писане с вникването в т. нар. атмосфера, с пейзажите и дребните на пръв поглед детайли – все неща, които неизменно присъстват в творчеството на добрия стар А. Попов. Впрочем междувременно и модата в индустрията на клиповете се смени, връщайки „избора на новото поколение“ към достъпния за окото разказ .

Разказът „Ямайка“, с който книгата завършва, е спечелил авторитетната пловдивска награда на името на Рашко Сугарев (1999).”

Борислав Минков, в. Марица