Мръсни сънища

Разкази

1994, Издателство Репортер, София

Книгата излиза с подзаглавие: разкази на ужаса и абсурда. В основата й са разказите от цикъла “Черната колекция”, публикувани във вестник Репортер 7 през 1993. Илюстрации на Пейо Колев.

“Планината Брокен, нощта срещу 1-ви май. Огньове. Събор на нечистите сили в живота и литературата. Обсъжда се приемането на Алек Попов в Съюза на демоническите писатели:

УЧЕН ГАРВАН (не онзи на По, но може би негов братовчед): …без съмнение Алек Попов е романтическа натура. Любовта му към тайнственото, болезненото и ужасното издава една погнуса от тривиалността на т.нар. „нормален живот“… Попов е романтически антихуманен, доколкото при него човекът не е предмет, достоен за красиви или възвишени чувства. Нощта, смъртта, отвъдното ­ето пред какво благоговее този тип писател.

ЛЕСЛИ ФИДЛЪР (виден американски ентусиаст на постмодернизма): За мен позоваването на романтическата традиция в случая с Алек Попов е крайно немотивирано. „Мръсни сънища“ заличава границата между „високо“ и „ниско“ изкуство, между сериозно и развлекателно четиво ­– граница, която романтизмът въпреки неприязънта си към класицистичната строгост на свой ред възпроизвежда чрез понятието за гения. При Алек Попов срещаме едно чисто постмодерно разказване заради самото разказване, заради удоволствието от разказването и четенето, ­ удоволствие твърде дефицитно в българската литература.”

Из протоколите на Бойко Пенчев, Литературен вестник.