image010

Ниво за напреднали

Разкази и новели

2002, Издателство Звездан, София

2003, Издателство Абагар, София

Сборникът “Ниво за напреднали” е съставен от два цикъла с разкази: “Ниво за напреднали” и  “Възлизане на Тауър Брйидж”.

Историите от цикъла “Ниво за напреднали” напомнят популярните разкази с неочакван край, но оригиналните идеи и гледна точка на автора, отвеждат читателят далеч отвъд границите на чистото забавление.

Втората част, “Възлизане на Тауър Брйидж”, включва няколко новели, чието действие се развива във Великобритания. Самият автор ги определя като своеобразен екзистенциален коментар на романа му “Мисия Лондон”.

Книгата спечелва първата награда Хеликон за нова българска проза. Преиздадена е на следващата година.

“Няма любов, мислех си. Няма любов в света от разказите на Алек Попов. Една хлебарка най-нахално дърпаше тегели пред екзистенциалния ми взор и ме караше да я мразя. Но това беше особена омраза, пасивна. Вместо да й видя сметката, само я напсувах унило и пак се зачетох в сборника “Ниво за напреднали”. Стигнах до разказа “Последна хапка” с мото “Толкова косми, толкова нафта/има в музея на космонавта!”. Това е от парчето на “Хиподил” “Юрий Гагарин”. Понеже го притежавам, пуснах си го тематично. Четях, слушах, тананиках си и забравих за хлебарката. После спрях и да си тананикам, обзет от абсурдния ужас (или ужасния абсурд), с който ме облъчваха страниците. (Там се разказва за един космонавт, принуден да се храни със собственото си тяло.) Подзаглавието на сборника е “Необикновени истории” и те са точно такива. Впрочем половината от тях са публикувани в “КапитЕл”, чел съм ги с кеф, но е друго, като се съберат в едно тяло. По този начин образуват онзи свят – безлюбовния. Такъв свят, ампутиран от най-великото чувство, може ли да е интересен? При Алек Попов може. Тук историите (независимо дали се случват в София, Крагуевац, Косово, Родос, Лондон, Ню Йорк или в Космоса) текат на една писта, емоциите – на друга, посланията – на трета, докато накрая авторската хармония ги обедини. Местата нямат значение. Или имат дотолкова, доколкото всичко е във фаустовските лапи на дехуманизацията. И астрономическото време няма значение – Алек Попов ни води от настоящето към миналото, от миналото към бъдещето. Важно е единствено психическото време, а то е буреносно. Реалното се слива с иреалното, матричните вестникарски и телевизионни хроники – с още по-матричното общуване по мрежата с нейния хермафродитен език. Хубавите жени не ги любят, режат ги на парчета; силните мъже отдавна са изчезнали заедно с рицарството на духа; цветът на парите е отровен; палачите са обединени в профсъюз. Има някакво странно морализаторство в “Ниво за напреднали” (изд. “Звездан”). Странно, защото не те дразни. Алек Попов знае кога да натисне спирачката и къде да обагри драмата с ирония. С много ирония. И с едва доловима надежда: като внезапна целувка в мрака; като метално шишенце до сърцето; като красива музика, която за миг прогонва сатанинския смях. А може би само така ми се струва… Когато затворих книгата, парчето “Гагарин” отдавна беше свършило. Потърсих с очи хлебарката. Изведнъж тя взе да расте, расте, расте… Превърна се в огромно черно чудовище. Дали не ме очакваше съдбата на някой от несретните герои в книгата? Извадих пистолета и стрелях.”

Борислав Колев, в. Капитал

“Три пъти чета тази книга и тя все повече ме вбесява … Цял живот съм проповядвал какво не трябва да бъде (литературата). А когато дойде това, което трябва, оказа се, че не съм подготвен да ви обясня, защо е прекрасно, и защо трябва да си купите тази книга и да я прочетете три пътни, колкото и да ви измъчи. Ще стрелям напосоки. Първо – хуморът. Чета и не мога да престана да се смея. Един млад гадняр открадва международна стипендия за адаптация на видни млади български творци в Америка, без да знае английски. Попада в една дупка на нюйоркско негърско гето с планини от консервни кутии за трите месеца на времетраене на престоя му. Следват истерични перипетии! Оказва се, че “стипендията” е учредена от богат български емигрант. Той знае, че промяната у нас сума ти време няма нищо да промени, и на аванта ще са пак гадняри от всякакъв род, и така си отмъщава за загубената си младост в България. На новите гадняри на България. Второ. Гротеската, иронията, триковете. Например българският експерт по деконструкция, който открадва колелото на селската пощаджийка, за да стигне навреме за конференцията с Дерида в София и се изтирса в крайпътните драки. Рисунъкът. Кристална лаконичност! Непостигнати в съвременната литература пейзажи, интериори, двигателни кварки от жестове на героите. Фабулата. Ах, боже мой, това фокусничество! Сякаш китайски факир кара колело с ръце, надолу с главата и жонглира с босите пръсти на краката си. Това е новата ни литература, тук в ръката ми, и явлението е толкова значително, толкова радикално различно от традиционното преживяне на днешната ни белетристика., че е част от най-големия ни литературен прелом от два века насам. И не съм от стеснителните, за да не го кажа. В началото на 19-ти век българинът чете народни книги (преписвани на ръка) и печатани Александрии, Сказания за виденията на Павел, “Богородица ходи по мъките”, “Чудото за Еврейското дете” и пр. … Храни се с издъртялата мъдрост, скрита в мухъла на бабините юклюци, далеч от желязната десница на живота. И се появява “Житието и страданията на грешния Софроний” със свирепата реалност на времето си и сцените с истината за гърченето пред местните султани, за да си запазиш животеца. … Влиза в българската литература животът с реалните си проблеми, какъвто и да е той – добър или лош. Два века отново идва писателско поколение, което за пръв път принадлежи на Българията като своя собствена част от света (от планетата) – без опеката на и директивите на руския или хабсбургския, или немския, или съветския империализъм. И мъката е по-страшна от мъката на Софроний в краката на султана, който го влачи с въже на шията. Това е. Ако обичате да си губите времето с фантазии – добре! Четете, каквото сте си свикнали. Но прочетете и тази книга! Ето това иде! И като литература, и като съдба. За добра или лошо.”

Атанас Славов, в. “Култура”:

862 Total Views 4 Views Today